Курсът “Комуникационни технологии” запознава студентите с типичните архитектури и начин на действие на комуникационните и компютърни мрежи в контекста на модела за свързване на отворените системи (OSI). Дефинират се понятия като комуникационен канал и битова грешка, като се обръща специално внимание на кодирането на информационните източници и каналното кодиране. Разглеждат се аспектите на синхронизацията на цифровите комуникационни системи и оптимизацията на линийните кодове с цел вграждането в битовия поток на значителна хронираща информация. Подробно се дискутират различните типове комуникационни канали – усукани двойки, коаксиални кабели и оптични влакна и кабели. Обърнато е внимание на техниките на цифрова модулация и демодулация, както и на уплътнителните комуникационни системи – с уплътнение по честота и с уплътнение на време (TDM). На базата на получените теоретични знания се разглеждат примери на реални съвременни комуникационни системи – широколентова мрежа с интеграция на услугите (B-ISDN), класически теснолентов ISDN (N-ISDN), асинхронен режим на пренос на информация (ATM), оптични мрежи, основаващи се на архитектурата на синхронната цифрова йерархия (SDH, SONET), цифрова абонатна линия (ADSL), високоскоростни мрежи FDDI, HIPPI, DQDB, мрежи Ethernet. Съпоставят се пакетните системи и системите с комутация на каналите, като се разглеждат базовите архитектури на цифровите комутационни матрици. В рамките на курса непрекъснато се дискутират и въпросите за управлението на цифровите съобщителни мрежи (протокол SNMP), както и системите за сигнализация (SS7) и контрол на качеството на услугата (QoS).

   Очаквани резултати: Студентите трябва да придобият достатъчно фундаментални и практически знания в областта на комуникационните и компютърни технологии и мрежи, които да им позволяват успешна реализация в телекомуникационния сектор.

   Предварителни изисквания: Добро познаване на материала от основните курсове по радиоелектроника и теория на вероятностите.